Мальовица е най-специалното място за катерене за мен: тук преди четвърт век заобичах алпинизма и традиционното катерене. Спомените ми от края на 20-и век вече ми изглеждат нереални, но все още са силни и вдъхновяващи душата ми за нови приключения. И ми дават енергията, силата и изгарящото желание да се връщам отново, да катеря отдалечените стени и маршрути.

През последните няколко години открих заедно с приятеля ми Иван Марковски, че към катеренето можем да добавим още една подправка – сътезателния елемент, която прави приключенията ни още по-вълнуващи и запомнящи се. Участието в алпиниадите помага да фокусираш подготовката си за конкретен момент, изисква  да направиш тактически план, да се напънеш максимално и да не се отказваш до края.

През 2023-а година с Иван се класирахме първи в надпреварата и имахме страхотно изживяване. Надявахме се и през настоящата година да се върнем като свръзка, за да опитаме да подобрим представянето ни и да повторим класирането. Още преди повече от месец обаче, беше почти сигурно, че Иван няма да успее поради ангажиментите си, да се прибере за участие на Мальовица. Въпреки че до последно държахме връзка, в крайна сметка потърсих алтернатива. Понякога обаче дори и да търсиш, съдбата е предначертала план: катерачите, на които предложих да участваме заедно, имаха различни ангажименти. В последния момент обаче, получих предложение от Венцислав Костов да направим свръзка. С Венци сме приятели от много години и макар никога преди да не бяхме катерили в свръзка, добре познаваме катеренето си от спортните обекти в България. Винаги съм се възхищавал от техниката, смелостта и стила на Венци, така че бях поласкан от предложението му!

Нямахме много време за подготовка, защото алпиниадата беше след една седмица и набързо нахвърляхме план: един ден катерене на северната стена на Мальовица за вработване и един ден катерене по любимите и на двама ни Дяволски игли. Избрахме два от трудните, но почти спортни маршрута на Мальовица – Нова генерация и Скалолазка, които ни ориентираха,че имаме нивото да катерим и по-трудни линии. Три дни по-късно опитахме доста по-сериозното предизвикателство на тур Фантазия на Горна дяволска игла: по-труден технически, много по-отдалечен, по-дълъг, с повече приключенско катерене.  И планът бе готов: един ден на стената на Мальовица, с колкото се може повече изкатерени турове и втория ден – свободно преминаване на тур Фантазия. Предизвикателно, но възможно начинание, което щеше трудно да бъде преборено от свръзката, която се очертаваше да ни бъде истинска конкуренция – Росен Аначков и Ивайло Ангелов – Маниака. Росен е многократен победител в алпиниадите в България, носител на титлата държавен шампион, а неговият партньор Ивайло Ангелов – Маниака, освен опитен спортен катерач е един от най-изявените специалисти на драй-тулинг в България, който от една година трупа опит и в алпийското катерене.

Уикендът на алпиниадата наближаваше, но прогнозата за времето не беше добра. Обадих се на Боян Петков (организаторът от АК Железник, на когото благодаря от сърце за организацията!) и той ме увери, че събитието ще се проведе дори да вали дъжд. Правилно решение: в крайна сметка в алпинизма е така – трябва да откриваш решение дори и в лоши условия, понякога от това зависи животът ти. Вечерта преди страрта окончателно решихме, че в събота стартираме със северната стена, а пък ако прогнозата се сбъдне, то до обяд няма да вали…

Събота сутрин е. В 4.20 часа ставам и отивам да си измия зъбите, но когато наближавам банята, чувам, че някой вече ме е изпреварил… Изтръпвам, че този път сме закъснели. Оказва се обаче, че млада туристка, която предния ден ни изпревари с лекота по пътеката, без никакви амбиции за участие в алпиниадата, е по-мотивирана за ранно ставане от „състезателите“ 🙂

В 4,54 часа, по-рано от предвиденото, сме на път към Мальовица. На стената сме малко след изгрев и окрилени от първите лъчи на слънцето стратираме по Нова генерация. Венци повежда по първото въже, когато при мен пристига Росен – и те на са от поспаливите… След кратко обсъждане тяхната свръзка решава да смени плана си и за да не се гоним по един и същ маршрут, те разумно стартират по съседния Скалолазка. Мислено въздишам при мисълта, колко ангажиращо ще бъде първото въже, което се пада да бъде водено от Маниака, с огромните разстояния между болтовете и деликатния пасаж от 7а накрая…

След малко сменям Венци във водачеството: второ въже 6ц+/7а – минавал съм го и преди, но напрежението днес е по-голямо и стискам малко повече от необходимото. Не падам, но усетих напомпване в предмишнците, което е знак, че трябва да успокоя малко напрежението. Но истинският пасаж е трето въже – 7б. Предишния път съдбата отреди Венци да го катери, но тогава късметът не беше на негова страна и не се получи. Дали сега ще стане? Стискам палци и почти не дишам докато гледам как партньорът ми напредва с много точно и уверено катерене без никакви грешки. Но точно в средата на пасажа има трудно включване, което изискава да се постави примка от неудобна позиция със силово кръстосване, което изтисква бързо силите от ръцете и лактите започват да се повдигат нагоре, което е сигурен знак, че борбата е сериозна. Венци обаче е много опитен и нищо не може да го разколебае и след малко се намира след пасажа, пропускайки без колебание следващата примка. Първото препятствие е зад нас…

Следва Скалолазка. Страх ме е при мисълта за включването в първия болт по маршрута, който е на около 10-12 метра от основата на стената. Поставям един френд преди това и стискам зъби по 30-метровата плоча с категория около 6б и само 5 болта, докато стигам на пасажа, който този път ми се стори дори лесен за категорията си, след като с Венци вече сме открили правилните хватки.

Излизам от стената за втори път, но няма време за празнуване, защото Росен и Маниака също продължават да катерят без падане. След кратка дискусия, убеждавам Венци да катерим Колкото толкова – почти изцяло традиционен маршрут, който е трудно да бъде намерен сред другите линии и има своите скрити капани. Тръгвам със самочувствие, че миналата година съм го катерил и решавам да съединя първите две въжета в едно, за да премина бързо през пасажите, които си мисля, че помня. И действително нямам трудности с катеренето, но когато достигам до площадката след второ въже, започва да се прокрадва съмнение дали съм на правилното място… След малко Венци идва при мен и след внимателно разглеждане на скицата и консултация с Мимо, който катери наблизо и познава маршрута, наистина се оказва че съм объркал мястото на осигуровката. Налага се да откатерим и да траверсираме, за да се върнем в линията, което изгубва спечеленото от съединяването на въжетата, време. Поемам отново нагоре, вбесен от грешката си, решавам, че ще компенсирам с катерене без междинна площадка  до края на стената, кето обаче също не минава без лутане поради почти пълната липса на оставени клинове, които да указват посоката на тура. В крайна сметка се озовоавам на края на маршута, започвам да осигурявам и в този момент на каската ми капва първата капка дъжд, който след малко намокря цялата стена. Този път имаме голям късмет, защото успяваме тъкмо навреме да се измъкнем, като не ми се мисли колко щеше да бъде трудно ако ме беше завалял дъжд докато катеря последното слабо осигурено въже…

Слизаме под стената и решаваме да приберем екипировката под един таван на сухо, за да не се налага да слизаме с нея към хижата. Явно е, че предвид прогнозата за дъжд и за следващия ден, нямаме шанс да катерим на Дяволските игли и най-доброто решение е да се върнем пак тук. Всички свръзки поемат надолу и ние весело си разказваме истории от деня. Усещам известно успокоение, че дъждът е заваял преди конкурентите ни да започнат катеренето си по трети маршрут и така вече имаме малка преднина.  След малко хижата вече е пред нас, часът е около 15, когато небето се изчиства и Маниака предлага на Росен да продължат да катерят по скалите на Куклата. В този момент аз онемявам, защото осъзнавам, че тяхната свръзка си носи цялата екипировка и няма причина да не катерят. Опитвам се да се успокоя, че ние можем да си починем и утре да бъдем по-свежи, но съм толкова ядосан от нашата непрозорливост, че не успявам да се отпусна напълно.

Вечерта всички вече са се прибрали в хижата и идва моментът за едно от най-очакваните събития: традиционната презентация. След Сандю Бешев преди две години и Николай Петков през миналата, тази година беше ред на Жеко Вътев да ни потопи в магията на експедициите, по „най-красивите върхове“ на света, в които е участвал. Изключително вдъхновяващо и разпалващо въображението е да гледаш снимки и видео, които са коментирани на живо от легендата в алпинизма Жеко Вътев! Заспивам чак след 23 часа, изпълнен с мечти за върхове и експедиции…

Но след малко отварям очи и виждам, че часът е 4.15, малко преди алармата на телефона ми да се раззвъни. Явно не мога да се отпусна напълно след като знам, че вече сме догонващата свръзка…

Тръгваме още по-рано от вчера и на стената сме преди изгрев. Ще се борим докрай! Тактиката днес ще бъде: Венци катери първите две въжета без прекъсване, аз тръгвам отдолу, поемам водачеството на средата и катеря без прекъсване до края на стената. Първо е Синева, следва Плевен, след него Никола Корчев – тук вече сме истински набрали инерция: Венци ме вдъхновява с невероятното си бързо и смело катерене – първите 80 метра ги прелита само с 10 примки за осигуровка и аз не искам да изостана и от основата на маршрута до края стигам за 45 минути, което става благодарение на техниката на френската свръзка в края на стената. Остава ни още един час до края на времето, което сме си определили за тръгване надолу и решаваме да завършим деня с тура „2 години солидарност“ – 80 метра традиционен, лек маршрут, който ни носи истинско удоволствие!

В 13.30 часа се поздравяваме с успешното изпълнение на плана и  тръгваме надолу щастливи от постигнатия резултат.

Време е обаче да разберем, какво са успели да направят Росен и Маниака? След малко те слизат от Куклата и разбирам, че техният избор е бил да катерят най-трудния технически маршрут на стената – Карабас Барбаляс, който успяват да минат въпреки слънцето и неудобните условия, но това не е достатъчно, за да натежи коагато форматът на съревнованието е с фокус върху алпинизма.

Следва награждаване, награди, прегръдки, поздраления, приятелски закачки, усмивки, снимки и заявки за догодина!

А моята заявка е, че винаги когато мога и докогато мога, ще се връщам на Мальовица да се катеря 🙂

върни се обратно