Кой е най-добрият катерач в света?

Този въпрос възникна спонтанно, докато с Иван Марковски кръстосвахме Рила – нагоре и надолу из масивите, между катеренията по различни стени. За поредна година се събрахме в свръзка за участие в традиционната Мальовишка алпиниада.

Катеренето за тази година вече е зад гърба ни. За два дни изцедихме всичките си сили и сега се клатушкаме надолу към хижата, едва изпреварвайки туристите, които в края на юли се стичат на тълпи по пътеката към Втора тераса. Обсъждаме невероятните умения на Влади – Полицая. С бекграунд в спортното и състезателното катерене, той не просто катери на високо ниво – той го прави със сърце и душа на смел алпинист. За нас няма съмнение: Влади е на изключително ниво. И започваме да си представяме – какво ли би било, ако беше израснал в среда като тази във френските Алпи? Вероятно щяхме да четем за него по световните climbing медии.

Разговорът премина отвъд:
Какво прави един катерач по-добър? Какво го прави най-добър?
Дали Алекс Хонолд е по-добър от Алекс Мегос?
Трудно е да се каже… Зависи. Зависи какво обичаш да катериш. Зависи какво разбираш под „истинско катерене“.

В състезателното катерене нещата са по-ясни – има финал, има резултат, има победител.
Но на скали?

Можеш да катериш супер трудни спортни маршрути, а да не знаеш как се заклещва в цепки. Нещо елементарно за специалистите в Йосемити може да се окаже невъзможно за теб.
Можеш да си безупречен в разучаването на надвесени спортни маршрути с месеци – да знаеш всеки дребен детайл, всяко вдишване и издишване… и накрая да направиш свободното преминаване.

Но успяваш ли да се справиш с висока категория от първи поглед?
А ако няма магнезий по скалата?
Ако осигуровките са редки? Ако са стари скални клинове? А ако ги няма?
Ако сам носиш отговорността да ги поставиш?
Ако скалата е ерозирала и се рони? Ако е обрасла с мъхове и лишеи?
Ако има трева, кал, влага? Ако е мокро?

Това е алпинизмът. Такъв, какъвто го има на Мальовица.

Тук се събират хората, за които планината и приключенията са преди категориите. Катерачите, за които отговорът на въпроса „кой е най-добрият“ би изненадал модерните атлети от залата.

Планът

Знаехме, че свръзката Влади – Маниака са почти непреодолимо препятствие. Те щяха да са най-силните на спортно екипираните маршрути. Така отпадна първоначалната ни идея за „I wanna be ribkata“ 7c – това беше в техния план. Ние решихме да търсим нещо различно – традиционна линия, технически по нашите възможности, но с приключенски характер.

По препоръка на Станислав Атанасов – Мечката, една седмица предварително, избрахме маршрута „Джиджи“ на Крайна Дяволска игла – който все още няма повторение след първото си преминаване преди пет години от Станислав Атанасов, Николай Петков, Владимир Пеков. Подходът от Кирилова поляна е истинско приключение и не е за препоръчване на туристи – опасен и изискващ сериозен опит.

След по-малко от час на маршрута, зрелищно падане на Иван (около 4–5 м над последния клин) ни убеди, че тук ще е нужно повече време – за почистване, осигуровки и тактика. Отказахме се и потърсихме алтернатива. В съседство се намира тур Винкела, който има вариант, за който според нас все още няма свободно преминаване (или поне ние не знаем за такова).
Лошото качество на скалата и огромните тревни пасажи обаче ни върнаха и оттам.

Разочаровани от неуспехите, се насочихме към друга спортно-традиционна линия – „Фантазия“ на Горна Дяволска игла. Противоречива линия, за която много е изписано и още повече изговорено… Но едно е ясно – катеренето и приключението по нея са 100%!

На следващия ден направихме опит по първите пет въжета. След като се убедихме, че сме намерили добро решение за преминаване през ключовото място, слязохме, като оставихме въжето и част от инвентара под маршрута – като тактически прийом, който да ни даде малко предимство в първия ден на алпиниадата.

Ден 1

В 4:35 сутринта (най-късното ни тръгване за последните три алпиниади) си правим снимка за спомен с Маниака пред хижата. Той пуши цигара, докато чака Полицая да излезе от бунгалото и да поемат нагоре. След около 2,5 часа сме в подножието на Горна Дяволска игла. За наше огромно разочарование се оказва, че най-лошите ни предчувствия относно състоянието на въжето са се сбъднали – оставено по моя лоша преценка на земята под един камък, то е натежало тройно от водата, която се е просмукала в него след обилните дъждове през седмицата.

И това не е всичко – първите въжета, които преминават през тревни пасажи, изглеждат напълно мокри от влагата, която се изцежда от самите треви…

Следват трудни два часа – сериозна битка с въжето и влагата, изваден клин на ръка, доста мръзнене по площадките – но в крайна сметка достигаме до пасажното пето въже. Прогнозата вещаеше слънце, но реалността се оказа съвсем друга – студено, влажно време с вятър, за което не бяхме подготвени. Нямахме дори необходимите ни пухенки….

Стартирам фокусиран и уверен, че ще премина от първи опит! Отговорността е върху мен – ръстовото движение на пасажа не пасна на Иван, така че аз трябва да изкатеря без падане този 35-метров участък.

Дъждът е измил всички следи от магнезий, което максимално ме затруднява – едвам правя най-трудните движения, хващайки погрешни места по скалата. Въпреки това амбицията ми ме задържа и продължавам нагоре.

Достигам до последното място, което ме притеснява като движения, и точно в момента, в който ръката ми хваща уверено хватката, левият ми крак пропада надолу от супения камък, върху който съм стъпил. Увисвам на въжето – закачен в клин, забит наполовина отдолу нагоре в цепка, от очевидно опитен в занаята алпинист!

Ядосан съм. Слизам при Иван за кратка почивка, преди да тръгна отново. Не смея да почивам дълго – усещам, че бързо губя топлина, а и Иван вече изглежда премръзнал.

Втори опит. Макар и уморен, преминавам пасажа много по-леко – вече знам точните хватки. Стигам по-високо от първия път, но студът си казва думата – получавам остри крампи в двете ръце, които ме събарят точно преди последното движение…

Ядосан съм. Бързо изкатервам оставащите метри до осигуровката, но миг преди да изтегля въжето – друга стъпка се чупи, и отново политам надолу…

Сега вече разбирам. Днес не е нашият ден. Планината има своето мнение.
Ще продължим да катерим – но вече знаем, че състезателната част няма значение за нас.

Излизаме след още две ангажиращи дължини на въжето на върха на Дяволската игла и наблюдаваме свръзките на Полицая и Маниака, както и на Николай, Таня и бат Данчо, които прокарват премиерен маршрут. Поздравяваме се и продължаваме.

Следва класическият траверс през връх Орловец и Петлите, и поемаме към южната стена на Елени връх с надеждата да покатерим нещо на топло.
Уви – закъснели сме за слънцето. А може би то изобщо не е огрявало тази стена през целия ден.

Уморени от ходене и емоции, променяме амбициозния си план и се задоволяваме с лесния, но пък изключително красив маршрут „Взе че възмъжа“.
С олюляване и почти халюцинирайки от умора, в 20:00 стигаме обратно до хижата.

Следва вечеря, приятна раздувка с другите свръзки, чудесната презентация за катерене в Андите на Тако Младенов… и умората ни надвива – дори не стигаме до банята.

 

Ден 2

Ставаме късно за нашите стандарти – 6:30. Избираме слънчеви и лесни маршрути на северната стена на Мальовица. Вече нямаме амбиции за класиране, търсим радостта от катеренето по скалата.

Резултатът за двата дни е пет маршрута, общо 19 въжета на три стени.

Доволни сме, защото знаем, че това е всичко, което имахме като сили и възможности. Радваме се, че нашите съотборници Жени и Киреца се справиха с маршрути от 7а и 6ц+, с което завоюваха правото си да бъдат втори. Възхищаваме се на постижението, зад което стоят стратегията на Маниака и уменията на Полицая. С нетърпение очакваме новината за дългоочакваното свободно преминаване на „Бога на гидовете“ – маршрут, който се очертава като една от най-сериозните и ангажиращи линии в българските планини. Зад опита стои нашият съотборник Мечката, който този път се включи дистанционно в надпреварата – от другата страна на билото, но с обичайния си дух на предизвикателство и отдаденост.

Усмихваме се, че все пак и за нас има място на подиума, но най-вече сме щастливи от поредния прекрасен празник, който имахме в планината.

Благодарим, АК Железник! Благодарим ти, Бояне!
Продължавайте да ни радвате с тези страхотни прояви, а ние ще се стараем винаги да идваме – за да се потапяме в атмосферата на приятелство и споделена любов и страст към планината и Мальовица!

 

върни се обратно