Боулдър среща в СУ

Мога да пиша само с любов за стената в софийски университет „Св. Климент Охридски“!

Преди 25 години, когато започнах да се катеря, единствената стена за катерене, която работеше в София се намираше в зала „Академик“. Понеже катерачите сме малко необуздани, явно пречехме на волейболистите, с които деляхме общо помещение… И така в края на 1999-та година в София останахме без стена за катерене. Сега е трудно да си го представим, но тогава освен, че нямаше къде да тренираме на закрито, зимата беше студена и на Лакатник рядко условията бяха подходящи. Други зимни обекти за спортно катерене освен, че нямаше (сектор „Под поляната“ на Боженица беше изключението), ние нямахме и коли, за да пътуваме по-далече.

Та от малкото, катерещи се хора по това време, останаха активни само тези, които имаха сечива (задължително с темляци!) и ходеха на „зимно“ (тогава не помня някой да е знаел разлика, между: dry tooling, ice, mix и т.н.). Е все пак, на трима или четирима надъхани младежи, много ни се катереше и с голи ръце! И съдбата се усмихна.

Един човек (който сегашните катерачи никак не го харесват по форумите на фейсбук, а планинските водачи са забравили, че той е човекът сред всички тях, пропътувал и завел хора на най-много дестинации) намери „връзки“ в университета. И чудо! Ето че ни пратиха да видим едно високо (?), празно (????) помещение, където да си направим стена за тренировка. А как проникнахме вътре! Влизането беше през дупка от другата страна на сегашния вход на залата, с изкатерването през бетонни трегери, които образуваха по „естествен“ начин, боулдър със задължителна пета (вероятно е бил категория около 5а/б).

А вътре!? Представете си старо софийско мазе пълнено със строителни отпадъци 20 години и го умножете по 50-кратния обем на купола и ще добиете бегла представа… Виетнамските строители, когато са изградили северното крило явно не са очаквали, че някога този купол ще бъде използван за нещо (неслучайно – стълби или вход нагоре нямаше). Е, след няколко години труд (повечето доброволен) и много младежки ентусиазъм, куполът заприлича на стена за катерене, която и до днес изглежда доста „апокрифно“ и човек трябва да има късмет, за да я открие, ако някой не го доведе за първи път.

Е най-накрая: катерехме на воля! И искахме още. И да дойдат и още катерачи! И се роди идеята за катерачна среща: събитие отворено за всеки, който иска да катери, без съдии, без хронометър, без задължителен състезателен характер.

Нямаше как нашият клуб, който вече има повече от една година история, да не стане част от тази традиция.

25.02.2023 година е светла дата за КАК Тренелариум! Първата обща клубна проява на външен форум. Поканени изцяло за сметка на клуба, бяха всички, които се чувстват наши членове.

Срещата тази година мина при огромен интерес с участници от цяла България и всички големи клубове. Капацитетът на залата беше изпълнен и това наложи на организаторите да разделят, катерещите на потоци по предварителен график в рамките на целия ден от 8.00 часа до 21.00 часа.

Поздравления за организаторите  за подготвените интересни и разнообразни като стил, дължина и техника боулдъри, съобразени като трудност за всички!

Браво на най-натренираните, които си знаят какво и колко са изкатерили, дори и ако официалните резултати се различават!

Благодарим за отзоваването, участието и надъханото катерене на:

• 8-9 годишните: Неда, Никола, Мишо,Петя, Явор
• 10-14 годишните: Лъчо и Тома
• 15+ годишните: Джули, Жени, Кони, Неда Марина, Ради, Стамен, Тома и Христо (и на Стефан, който нямаше как да се катери, но дойде за подкрепа!)
• Представителите на треньорсия състав: Деси, Влади и Тренера.
• На Жени и на Киреца, без чиито усилия, тези хора нямаше да бъдат част от катерачния ни отбор

Снимки от това паметно събите можете да видите тук!

върни се обратно