Първо участие на нашия клуб на състезание от най-виоския ранг Държавно първенство: и то какво!

Кой, ако не Лъчо! Със своя неповторим стил Лъчо още с влизането в залата привлече погледите на съдии, треньори и състезатели. А когато почна катеренето…

Но всичко поред. Първо минава загрявката. После докато катерят момичетата, планът на състезанието е начертан от Киреца. Лъчо е за пръв път на подобен форум и е много важно да започне с правилно подбрани като трудност маршрути, които докато преминава да му вдъхват увереност. Преди да дойдат най-трудните. Стартът е даден. С Киреца сме затаили дъх и стискаме палци. Усещам се леко нервен. Но катеренето на Лъчо бързо ме убеждава, че място за  притеснение няма. Първият боулдър е преминат от първи опит – флаш! С Киреца се споглеждаме – доволни. Втори боулдър – флаш! Уха! Трети и четвърти – флаш! Е, вече започваме да мечтаем. Лъчо е безгрешен – катери с лекота и спокойствие. Ето го и пред следващия боулдър: застава на първите хватки, вдига краката, тръгва и…. съдията казва: „Слез долу“. Нещо не е наред. Бързо следват още два неуспешни опита за тръгване, докато Лъчо най-накрая чува виковете ни с Киреца и идва при нас за кратък разбор. Липсата на опит си казва думата: има скрита задължителна стъпка за начало, която се намира зад по-голям релеф и на която кракът се поставя с техниката „закачане на пръсти“. След като това е уточнено, следва елегантно и без усилие преминаване. На шестия боулдър отново няма проблеми – флаш. Остават двата най-трудни. Вече много състезатели са ги пробвали и до този момент без успех. Ясно е, че който успее тук ще се качи на почетната стълба. Номер седем: катерене в надвес по обли „щипки“. Нпредването е трудно, стискането е голямо, но добрият катерач не пуска доброволно. И ето, че бонус хватката е овладяна – половината е премината! Остава втората част, но силите напускат Лъчо и той пада от две  хватки преди финала. Следва кратко обсъждане и тактиката е преначертана. Този боулдър още няма изкачване от нито един състезател и затова е по-добре да се атакува с всички сили последния проблем: обратни хваки в силен надвес водят към динамично движение за бонус хватката. Малцина успяват да тръгнат от стартовата позиция. Необходима е цялата останала сила в ръцете и тялото на младия ни състезател. Първи опит – почти успешно първо движение, но ръката се изплъзва от хватката (или по-скоро обратното). Следва кратка почивка, почистване на хватките с четка и нов опит. Този път е много по-добре! Движенията до бонуса са изкатерени, дясната ръка попада върху заветното ръбче, задържа се за него, когато обче десният крак се отедля от стената и завърта тялото в позиция, в която е невъзможно да се овладее малката хватка. Треньорът дава своите съвети и Лъчо опитва с последни сили да довърши започнатото. Но дори и най-натренираните катерачи имат своя лимит на сила.

Равносметката: шест изкатерени боулдъра (пет от тях флаш) и една бонус хватка. Пето място в крайното класиране. Не достигна само това малко (дали е малко?) усилие за овладяване на бонуса на последния маршрут за качване на стълбата на призьорите. Спечелено уважение: нашето, на другите състезатели и на треньорите и родители, които идваха да ме питат – кой е Лъчо и откъде е 🙂

Trenelarium

Face the Challenge!

Още снимки от състезанието в галерията тук.