Всяка година, когато шумотевицата около ски и сноуборд училище Тренелариум заглъхне идва време за традиционната почивка за екипа ни.

Нашата почивка е малко по-различна. Обикновено е свързана с трескаво четене на различни катерачни форуми, преглеждане на гидовници, събиране на информация. Всичко това е последвано от още по трескаво купуване на билети, букване на място за спане, тъпчене на инвентар в раниците и скоростно отпътуване.

Понякога отпътуването с кола, за незнайно време и неясна дестинация, има само посока. Този път беше съвсем ясна посоката, дестинацията и времетраенето на почивката.

12 дни на катерене на остров Сардиния. Нямах търпение да сменя сивото, дъждовно и все още студено време в София със слънчевото и морско синьо настроение на островния живот.

Малко история за този немалък остров.

Всъщност попадайки на този остров, нямаш усещането, че си на остров.

Втори по големина в Средиземно море, с площ около 24 000кв.км и население към 1.6 милиона души.

Говори се италиански, като официален език, но…сардинския е по-използваем, когато хората говорят помежду си. Сардинския език е най-близкия жив език до латинския. Той е смесица от вулгарен латински привнесен от римляните през 238г.пр.н.е., каталунски, арабски, тоскански. Основните му диалекти са логудорски в северните части и кампанидски, в южните части на острова.

Историята за населението на острова чезне назад във времената, поне от 20 000 г.пр.н.е. Най-известната древна цивилизация е Нурагската, която е оставила хиляди нураги – мегалитни кули из целия остров.

В обиколките ни из острова се натъкнахме на нещо съвсем познато. В археологическия парк  Pranu Muttedu се натъкнахме на каменни менхири и долемни. Смята се, че древните сардини почитали божества свързани с природата, слънцето, плодородието и смъртта, като богинята майка и водни духове. Доста се приближават до обредите, вярванията на траките. 😊

Сардинците си имат и своите фестивали и маскаради, които също ни се сториха познати. Мъже се обличат, като древни духове и танцуват накичени със звънци.

От политическа гледна точка същ е доста интересно.

Сардиния е автономен регион на Италия от 1948 г и има специален статут. Автономността е изстрадана с редица бомбени и терористични актове. Отвличане на чужденци срещу откуп и др.

От друга страна Сардиния  има няколко големи военни бази. Големи тренировъчни зони за изстрелване на ракети. Местното население протестира усилено срещу военните опити в района, поради екологични проблеми и мутации и редки болести при хората и накрая успяват да се справят с този проблем.

В момента на нашето пътешествие Сардиния е спокойно, зелено, изключително чисто и приветливо място. Плажовете не са пренаселени, движението по улиците не е натоварено, инфраструктурата е чудесна, храната е от месни производители, прясна, проста и вкусна, туристите не са многобройни, за наше щастие и катерачните обекти не са претъпкани.

За Катеренето 😊

За наше най-голямо щастие Сардиния има изключително разнообразен геоложки профил. Също е един и от най-старите участъци суша в Европа. Скалите на острова обхващат почти цялата геоложка история, от архея до неозоя.

Та,

Магмени – гранити, диорити, габра, риолити, базалти – Йосемити, Патагония, високите части на Алпите.

Метаморфни – шисти, гнайси, филити – като на Мальовица

Седиментни – варовик, пясъчник и глина, доломити, конгломерати, мергели –  подобно на катеренето във  Вердон, Маргалеф, Сеюз.

Та можете да си представите как за 10 дни обиколихме 8  катерачни сектора и възторга от качеството на скалата и релефа е нещо, за което дълго ще говорим.

Такова разнообразие от скален релеф и всичкия висококачествен за катерене, никога не бях срещала. Спогледахме се още първия ден с Тренера и си казахме – никакви проекти. Ще катерим само „ Onsight“, за да можем максимално да опитаме повече от това скално, катерачно многообразие.

Важно е да се отбележи, че като всеки остров и Сардиния, въпреки че е огромен остров има своите капризи, които не помагат на катерачите, ако последните не си изготвят стратегия за катерене. Та, всичко зависи от ветровете. Мистрал и Сироко, но все пак човек трябва да вземе предвид и Греко и Либечо.

В зависимост в коя част на острова се катери човек, трябва да дебне онзи вятър, който изстудява скалите, изсушава ги и прави сцеплението бленувано от всеки катерач. Ако не, то той е обречен да се бори с тези прекрасни скали, както го описа един приятел като с „мазен теляк“. 😊

Аз съм изключително благодарна на прагматичния характер на Тренера, който бе проучил всичко това и нашите 10 катерачни дни, бяха самото съвършенство. Маршрутите са между 20 и 40 м високи, прилично екипирани, без излишни екстремности откъм разстояния или неадекватност.

Какво бих препоръчала:

Хора, ходете на катерачен трип с ван, кемпер или каквото там имате, за да сте максимално подвижни и да имате възможност да обикаляте.

Можете да катерите спортни маршрути до морето или в планината, които се преболтирани скоро и в гидовника е отбелязано кога и от кой, често го пише и под самите маршрути, можете да катерите мултипич над морето. Изключително изживяване и спиращи дъха гледки. На острова се намира и култовия мултипич маршрут „Hotel Supramonte”- с трудност 8б.

Ако сте любители на по-ниските камъни, то можете даже да катерите и боулдъри в горички от коркови дъбове.

Катерачния къмпинг в Уласай аз лично бих си го спестила. Това беше единственото шумно и претъпкано място. Стига да сте съобразителни и отговорни хора, Сардиния предлага чудни местенца за диво къмпиране сред гори или до прекрасни заливи.

Още едно нещо с което гладните катерачи е добре да се съобразят е ежедневния график на местните.

Магазините, ресторантите, аптеките, с една дума всичко работи от 07.30 сутрин до 13.00ч на обяд. Следва почивка и повечето магазини и ресторанти отварят отново към 19.00ч. По време на празници, нищо не работи, никъде. Може би единствено в столицата Каляри. 😊

Задължително, ако сте без личен транспорт си наемете Панда – малка. Пътят за доста от катерачните обекти минава през самите села Уласай и Йерцу, където уличките са по-тесни от гръцките в пъти. Ако сте с кемпер, избирайте внимателно пътя си да е само по главен път. 😊

Какво да опитате?

Пица, пълнените маслини с месо, пълнени хапки с картофено пюре и мента, паста с морски дарове или с овнешко, прясната риба, сардинския хляб – pistoccu, ликьора мирто, местните вина, лимоновия нектар и разбира се сладоледааааа.

Какво да не забравите?

Слънцезащитен крем, заедно с дебела пухенка, дори за южните сектори. Когато задуха вятърът една пухенка е малко, дори когато слънцето напича на ужасТ. Обхвата на телефоните и интернета е…  има дни в които имаш, има и дни в които нямаш. По-скоро нямаш, но ако си упорит винаги ще намериш начин да си свършиш работата. 😊

И накрая,

Сардиния, о да препоръчвам с две ръце!

 

върни се обратно