Три свръзки, две премиери и едно завръщане:
Личният разказ на един участник, който този път остана от другата страна на въжето.

Преди няколко години обещах публично, че ще участвам в Алпиниадата на Мальовица, докато мога:

„А моята заявка е, че винаги когато мога и докогато мога, ще се връщам на Мальовица да се катеря.“

Не очаквах, че толкова скоро ще трябва да подложа собственото си обещание на изпитание. Тази година, след две операции на раменете, беше ясно, че вече съм извън играта на състезанията, а бъдещето ми в катеренето все още е неясно…

Но в крайна сметка имам и крака. 😊

Така че беше решено: ще бъда там, макар този път не като състезател.

Моят много добър приятел и основен партньор в катеренето през последните години Иван не намери през този сезон подходящ човек, с когото да се свърже за участие в Алпиниадата, и ми предложи да ме придружи в разходката до връх Мальовица.

След повече от два месеца, прекарани основно в рехабилитация и лекарски кабинети, тази разходка ми подейства като прераждане. Беше страхотно усещане отново да се почувстваме част от общността на катерачите и алпинистите.

Тази година клуб „Тренелариум“ планираше да се представи в надпреварата с три смесени свръзки:

Део Милчев и Вихра, която не е състезател на Тренелариум;
Кирил Попбожиков и Евгения Илиева;
Станислав Атанасов – Мечката, и Надя Паунова.

Не познавам в детайли цялата история на алпиниадите в България, но поне през последните години със сигурност не е имало участие на толкова много смесени свръзки от един клуб.

Много по-впечатляващо обаче е това, което направиха те.

Кирил и Евгения през миналата година се класираха втори в крайното класиране. Тази година бяха решили да заложат на напълно различна тактика – може би най-истинската и най-близката до духа и смисъла на алпинизма.

Докато много от свръзките търсеха максимална трудност по утвърдени линии, Кирил и Евгения избраха различен път – неизвестното.

Използвайки чудесната форма, която добиха с катерене в традиционен стил в Уелс през миналия месец, двамата взеха най-смелото решение сред всички свръзки и се впуснаха в приключението, наречено премиера.

В напълно традиционен стил, без предварително поставени осигуровки и без да оставят след себе си нищо освен магнезий, те прокараха два нови маршрута по неизследван терен – единия с категория 6b, а другия с категория 6c+.

За мен именно тяхното постижение най-силно въплъти приключенския дух на алпинизма.

За да получиш официално класиране обаче, е необходимо да се вместиш в контролното време. Само 30 минути не достигнаха на Жени и Киреца, за да се върнат навреме и да заемат заслуженото си място на стълбичката.

А спортното постижение, което лично мен ме впечатли най-силно на Алпиниадата…

Део Милчев и Вихра изкатериха свободно в рамките на един ден „Тънка червена линия“ – 7c+, шест въжета, и „I Wanna Be Ribkata“ – 7c. Део успя да изводи пасажното въже от първи опит за деня.

Когато чух за това, бях абсолютно зашеметен.

В добавка Вихра е преминала свободно първите три въжета, включително пасажното въже на „Рибката“ – 7c!

Ето какво ми сподели Део:

„Сутринта Вихра много я болеше корема, превива се докато ходим нагоре. На Първа тераса се усетихме, че сме забравили каските – и по-добре! Върнах се, взех ги, но и взех но-шпа от непознат на хижата. Вихра се съживи от хапчето и започнахме да катерим. Тръгнах по 1-во на Тънка Червена линия и паднах – лош старт ха-ха (7а+ – едно от „лесните“ въжета б.авт.). После обаче изкатерихме всички останали въжета от първи опит за деня!“

Део се подготвя за изключително трудния маршрут „Magic Mushroom“ – 7c+, на северната стена на Айгер, където след десет дни заминава със своя съотборник Станислав – Мечката.

Допреди вчера имах съмнения дали краткото време, с което ще разполагат, ще им стигне, за да разучат маршрута и да го преминат при подходящи условия.

Сега, въпреки че нищо не е гарантирано, вече се чудя дали имат шанс да направят бързо и леко еднодневно преминаване…

Мечката не успя поради служебни ангажименти да се включи активно и през двата дни на Алпиниадата. В неделя обаче успя за пореден път да направи едно от редките свободни преминавания на отдалечения маршрут „Фантазия“ – 7b, в свръзка с Надя Паунова.

Жалко, че съвсем малко не им достигна да се върнат в рамките на контролното време в 16 часа – представянето им без съмнение заслужаваше признание.

Извън трите свръзки на „Тренелариум“, Полицая и Маниака и тази година показаха невероятната си класа.

Още миналата година написах, че Владо – Полицая, е катерач от изключителна класа, който съчетава нивото на състезател с духа и смелостта на истински алпинист.

За втора поредна година свръзката Полицая – Маниака успява да изкатери в рамките на два дни няколко маршрута, всеки от които би могъл да бъде проект за цял живот за много добри алпинисти в България.

Общо шестнадесет въжета за два дни по маршрути от подобен ранг са постижение, което изисква не само висока техническа класа, но и изключителна подготовка, темпо, издръжливост, синхрон и доверие между партньорите.

Поздравления за подготовката, плана и най-вече за изпълнението.

За пореден път доказахте, че сте много силни.

В крайна сметка първото място беше поделено, напълно заслужено за две свръзки: Део и Вихра; Полицая и Маниака.

За клуб „Тренелариум“ остава огромната гордост от поредната титла в колекцията от алпиниади, но още повече – от представянето с три смесени свръзки, две премиери и изключително силното общо участие на трите отбора.

Това, което нашият клуб направи през този уикенд, е нещо, което би ме накарало като председател на „Тренелариум“ да се гордея дори ако беше постигнато в рамките на цяла година.

Браво!

Благодарим на организаторите от клуб „Железник“ – на Боян и Жеко – за поредната организирана от тях Алпиниада и за доверието и уважението, които за пореден път ни оказаха.

Благодаря на Виктор Иванов, че е успял да снима Део и Вихра по Тънка Червена линия и ни позволи да споделим снимките му тук.

За мен лично това беше много повече от присъствие на едно състезание.

Беше завръщане на Мальовица, завръщане сред приятели и завръщане към общността, от която продължавам да се чувствам част – дори когато временно не мога да се катеря.

върни се обратно