На 20-ти и 21-ви юли бяхме планирали да катерим боулдъри във вълшебната долина на Рилския манастир. Прогнозата обаче вещаеше гръмотевични бури и проливни дъждове в планините на Западна България и това ни накара да търсим по-сигурни варианти. Мотивацията беше голяма и не ни се искаше някой порой да провали катеренето. Прегледах възможните варианти, които в разгара на летните жеги и в нископланинските райони не са особено много. Спрях се на Югово – сравнително нов катерачен обект в полите на Родопите. Не бяхме катерили там, чух се с приятел катерач от Пловдив относно условията за  достъпа, бивакуването…всичко звучеше идеално. Изкомуникирах смяната на плана с групата, всички бяха абсолютно „ЗА“ да пробваме и така се впуснахме в нашето малко Родопско катерачно приключение. Наричам го „малко“ само защото беше двудневно, иначе си беше Голямо приключение.

Събираме се в 8:30, товарим инвентар, палатки, чували, шалтета, храна и тръгваме. В Асеновград мятаме една диня в багажника. Тъкмо започва жегата да ни натиска сериозно и навлизаме в прохладата на Родопите. Междувременно стискаме усилено палци на Тренера и Венци, които не се боят от дъжда и се борят за първото място на традиционната Алпиниада Мальовица. Освен Югово, съм проучил и обекта Славееви скали, който е наблизо и ни е съвсем по път. Спираме на мястото за паркиране, от чешма блика студена вода, виждат се скалите на сянка. Единодушно решаваме да се изкатерим тук и после да отидем да нощуваме на Югово. Докато подреждаме раниците за деня, неусетно динята се изтъркулва и се разцепва на асфалта…по план беше за след катеренето, но до тогава ще се скапе, няма как – пъхам и нея в раницата, та си имахме диня за подсилване през целия ден.

Стръмна пътека бързо ни отвежда в основата на скалите, има дузина катерачи, условията изглеждат супер. Накичваме се с инвентар и се впускаме в това, за което сме дошли, а именно цял ден катерене. Маршрутите са разнообразни и добре екипирани, голяма част от тях завършват с верига и карабинер, скалата е добре почистена, маршрутите са обозначени с табелки, пътеката е оформена, а даже отскоро има и чешмичка точно до скалите. Местните са вложили в обекта много любов и са хвърлили доста усилия, за да се превърнат Славеевите скали в изключително приятно място за катерене. По предварителна информация категориите са „твърди“. На някои маршрути се усещат така, на други по-скоро „меки“ – разнообразие както обикновено. Към 16:00 часа слънцето започва поетапно да огрява скалите оляво-надясно, но дърветата запазват почти всички маршрути на сянка.Изкатерваме 5-6 хубави линии, отвреме-навреме презареждаме батериите с диня и неусетно става 17:30. Време е да си ходим, че имаме да строим бивак и да палим огън, че да има жар за специално подготвените пържоли и царевица.

Бързо стигаме до разклона на черния път към скалите на Югово. По предварителна информация пътят е насипан и проходим за леки автомобили. Още в началото разбирам, че това не е съвсем така и няколко пъти закачам дъното на купето в някой и друг стърчащ камък. Крепи ме мисълта, че ей сега ще се оправи и продължаваме напред…На един стръмен участък виждам голям камък в средата на пътя, решавам да стъпя отгоре му с гумата, за да не ударя картера, в момента в който предната лява гума стъпва на него, се чува силен звук, вдига се голям облак прах и колата спира рязко. Отнема ми около 2-3 секунди да осъзная какво се е случило, слизам от колата и се уверявам в предположението – камъкът се е счупил и острият ръб на счупеното е срязал гумата. Такааааа, намираме се на черен път със стабилен наклон и колата лежи на предна лява джанта…изваждаме всичко от багажника, за да стигнем до резервната гума и комплекта с инструменти. Заравнявам място за крика и се надявам да издържи въпреки големия наклон. Отдавна не ми се е налагало да сменям автомобилна гума и в главата ми се върти някакъв объркващ спомен за обратна резба на болтовете. Опитвам и в двете посоки, но няма движание…така…я да видим в Google…няма обхват. Мири е на друг оператор, за щастие има покритие и бързо намира „Ръководство как да…за аматьори“.

Нещата потръгват, следваме стъпките и всичко върви добре като изключим облаците прахоляк и реките от пот. Скоро резервната гума  е на място, напомпваме я с компресора и продължаваме. Веднага след това пътят поляга и става по-хубав…пфу, за малко да минем невредими. По-нагоре има още стръмни и каменисти участъци, които едва успяваме да изкачим и така до едно място, на което виждам, че няма как повече да продължим. За щастие то е съвсем близо до началото на пътеката към скалите. Казали са ни за хубава поляна под скалите, която е много подходяща за къмпингуване. Отиваме без багаж да я намерим, търсим насам, търсим натам, накрая разбираме къде е, но ни се струва твърде трудоемко да извлачим всичкия багаж само за една нощувка. Решаваме, че ще спим на уширение в началото на пътеката, за да сме по-близо до колата и си спретваме „хайдушки“ лагер. Оформяме огнище, палим огън, опъваме палатките и става доста уютно. Уморени и гладни сме и едва дочакваме да стане жарта, че да метнем отгоре вечерята. Скоро е готово и направо си облизваме пръстите: „Леле, царевиците са феноменални!“, „Мммммм, пържолите!“ и настроението рязко се покачва. Отпускаме се в приятни задушевни разговори край огъня. Минава бившия кмет на Югово, който ни разказва интересни истории от района. Постепенно клепачите силно натежават, погрижваме се за догаращия огън и се оттегляме в палатките за спокоен сън сред звуците на нощната гора.

Излюпваме се от палатките към 7:00 под звуците на отдавна събудилите се насекоми и птици. Явно сме близо до гнездото на една дива пчела и тя настойчиво ни обикаля и изучава. Пием чай, закусваме приятно, прибираме лагера, нарамваме инвентара и се отправяме към скалите над нас. Пътеката се движи сред приятна букова гора, минава през деренце с чешмичка и накрая с няколко кратки и полегати серпентини ни извежда под скалите. Маршрутите отново са обозначени с табелки и бързо се ориентираме. Все още грее слънце, но благодарение на високите буки, голяма част от маршрутите и местата за осигуряване са на сянка. Набелязваме няколко маршрута, правим си план и се впускаме в любимото занимание. Слънцето се скрива към 11:30-12:00. Изкатерваме 2 линии и започва да вали. Според начертания график имаме още час за катерене, но решаваме да си тръгнем. Прави ни впечатление, че маршрутите не са така добре екипирани и почистени както на Славееви скали, или поне тези 2, които изкатерихме.

Стигаме до колата, хапваме набързо и поемаме обратно по черния път. На тръни сме, защото нямаме друга резервна гума и е важно нищо да не се случва. Олеква ни когато се добираме до асфалта и се впускаме в приключение по намиране на нова гума и смяна в неделя следобед. В Асеновград не се получава…проверяваме няколко сервиза, които са в близост до пътя ни около Пловдив и едва на 4-тата уцелваме правилното място. Човекът се спрява бързо и професионално и скоро сме готови за път. Награждаваме се с разхладителни напитки и сладолед, защото ни очаква горещо прибиране по магистрала Тракия, която в този момент е богата на задръствания. За да избегнем най-голямото от тях минаваме през Калугерово и Лесичово, което е като глътка свеж въздух сред всеобхватната жега и към 17:00 щастливи и доволни се прибираме. Определено бихме отишли отново да катерим на Славееви скали, било за ден или два, а на Катерачен обект Югово – само с джип.

 

върни се обратно