Коя е най-травмиращата дисциплина в катеренето?
Кои катерачи се травмират най-много?
Какви са най-честите травми?
Катеренето е прекрасен спорт, който през последните години добива все по-голяма популярност както в България, така и в световен мащаб. Включването на Спортното катерене в състава на Летните Олимпийски игри и филмови продукции като „Fres Solo“ се сочат като основни фактори за популяризирането. Появата на все-повече зали за катерене и изграждането на детски съоръжения на открито правят спортът все по-достъпен за все по-широк кръг от хора. Спортът предлага „лесен“ и емоционално наситен начин човек да се раздвижи и тонизира, което е добър отговор на заседналия начин на живот. Самите усещания и преживявания по време на катерене са много силни и съвременният човек сякаш има все по-голяма нужда от тях, за да отговори на усещанията и преживяванията свързани със съвременния начин на живот. „Катеренето носи чувство на удовлетворение и пълнота, отключва убеждението, че всичко е постижимо и го затвърждава.“
От друга страна, травмите са нежелан спътник при практикуването на всяко едно спортно занимание. Катеренето се класифицира като относително безопасен вид спорт – има по-нисък травматизъм в сравнение с баскетбол, ръгби и ски-алпийски дисциплини. С популяризирането и нарастването на броя на практикуващите го обаче, броят на травмите нараства значително. Между 30 и 50% от спортните катерачи са имали травма причинена от катерене. 93% от всички катерачни травми са причинени от претоварване. Над 80% от катерачите се оплакват от болки в краката причинени от прекалено тесни еспадрили. При 70% от тях се наблюдават хронични изменения в стъпалото. Настоящата статия има за цел да изясни какъв е рискът от травми при различните дисциплини, кои са най-често срещаните видове травми и кои катерачи се травмират най-много. За източници на информация са използвани предимно статии на английски език, публикувани в PubMed Central на National Library of Medicine, Sports Injury Bulletin, както и лични наблюдения в практиката ми като треньор по катерене и алпинизъм с 10-годишен опит.
1. Боулдър / Boulder
Боулдър катеренето е дисциплината с най-висок общ процент на травматизъм в спортното катерене. Според мащабни медицински изследвания и данни от спортни физиотерапевти, боулдър катерачите претърпяват средно около 1,47 наранявания на 1000 часа катерене, в сравнение с едва 0,29 на 1000 часа при катерене на въже в зала (Lead, Top-rope).
Ако подредим трите основни състезателни дисциплии (включени в олимпийската програма) по честота на травмите, класацията изглежда така: Боулдърът е с най-висок риск, Трудността (Lead) е с умерен риск, а Скоростта (Speed) е с най-нисък риск.
Защо Боулдърът е най-опасен за контузии?
-
- Честите падания и скокове на земята – При боулдъринга се катери без въже, на височина до 4-5 метра. Въпреки дебелите предпазни дюшеци (матраци, матове, crashpads), всяко приключване на маршрута или подхлъзване завършва с приземяване и може да предизвика сериозно натоварване на глезени, колене, таз и гръбначен стълб. Най-често срещани са навяхвания, изкълчвания, разтежения и счупвания на глезените и ходилата.
- Ниска бариера за навлизане – Много начинаещи започват директно с боулдър без предварително обучение по безопасно падане. Отстрани боулдъринга изглежда като игра, има силен социален елемент (не си сам високо на стената, а си близо до земята и приятелите си), хората със страх от височина също го предпочитат, заради лъжливото усещане за сигурност бидейки близо до земята.
- Обувките за катерене са с агресивна форма – Боулдър катерачите често изполват катерачни обувки (еспадрили) с асиметрична форма, които поставят крака в неоптимална позиция за приземяване и това често става причина за навяхвания, изкълчвания и счупвания в глезените, а понякога в коленете и костите на краката.
- Динамични движения – скоковете и прихващанията генерират големи пикови натоварвания върху пръстите, раменете, лактите и коленете. Най-често срещани са разтежения и скъсвания на връзки и сухожилия. Съвременните боулдъри стават все по-акробатични, изискват сила и гимнастическа координация – приличат на вертикален Паркур.
- Висока интензивност – боулдър проблемите често изискват усилия близки до максималните за много кратък интервал от време.
- Повтарящи се опити – многократното изпълнение на едно и също трудно движение увеличава натрупаната локална умора и риска от травма.
- Не се изисква партньор и предварително обучение за работа с катерачен инвентар – всеки може да отиде в залата и да катери, без задължителната необходимост от предварителна специализирана подготовка.
Според събраните данни, при катерене на боулдъри навън, т.е. на скали, най-често трамвите са на горните крайници – предимно в пръстите и са причинени от претоварване. В зала, повечето травми са на долните крайници и са предизвикани предимно от лошо приземяване. Най-висок процент от травмираните по време на боулдър катерене са на възраст между 11 и 14 години, т.е. това е най-рисковата група. Интересно е наблюдението, че с увеличаване на възрастта на катерача, намалява броя на травмите причинени по време на боулдър катерене. Това най-вероятно се дължи на факта, че по-опитните катерачи избягват рискови движения, които водят до неконтролирано падане, а също са и доста по-опитни при самото приземяване. Същевременно обаче, въпреки по-малкия си брой, травмите при катерачи на възраст между 30 и 40 години са най-сериозни. Наблюденията сочат, че броят на травмите причинени от боулдър катерене, нараства пропорционално на броя часове катерене, но не нараства при най-активните катерачи, които катерят повече от 60 часа месечно. Само едно от изследванията показва директна връзка между Индекса на телесната маса (BMI) и броя на травмите по време на боулдър катерене. Останалите изследвания не потвърждават тази връзка.
Обобщение – въпреки, че боулдърът изглежда сравнително безопасна форма на катерене, въпреки че прилича на игра, въпреки, че по време на боулдъринг катерачите са най-ниско и близо до земята, това е дисциплината с най-висок травматизъм и не бива да се практикува от начинаещи катерачи. Добре е боулдъринга да се включва в заниманията на катерачи с изградена базова двигателна култура и техника на падане.
2. Трудност / Lead
Според изследванията цитирани по-горе, при катерене на въже с долна и горна осигуровка, настъпват 0,29 травми на 1000 часа катерене. Травмите настъпват предимно при катерене в стил Red Point. Това се дължи най-вече на многократното повторение на едни и същи трудни движения, както и на по-големия брой и с по-голяма дължина падания (kатерачите са склонни да допускат по-големи и по-голям брой падания при катерене в стил Red Point, отколкото при Onsight). Най-голям дял от травмите са причинени от неправилно боравене с екипировката и от неумело осигуряване при падане, което довежда до силен удар на катерача в стената. Не са рядкост и травмите причинени от опит за хващане на въжето или примката по време на падане. Както при боулдър катеренето, така и в дисциплината трудност броят на травмите нараства заедно с продължителността на практикуване. За разлика от боулдъра обаче, тук се установява правопропорционална връзка между телесното тегло и броя на травмите – катерачите с по висок индекс на телесната маса получават по-голям брой и по-сериозни наранявания. Това се дължи на по-голямото натоварване върху тялото при посрещане на скалата при падане, както и на по-големите натоварвания върху пръстите. Като цяло най-сериозни са травмите при катерачи на възраст между 30 и 40 години. По-голяма част от травмите настъпват при катерене на маршрути от 1 въже, докато травматизмът при катерене на маршрути от няколко въжета е значително по-нисък. Характерно е, че тук се отчитат травми и върху осигуряващия – най-голям процент от тях са протривания на ръцете, удар в стената при посрещане на падане и падащи камъни.
3. Скорост / Speed
Катеренето в дисциплината Скорост е с най-нисък травматизъм. Това се дължи най-вече на факта, че се практикува с горна осигуровка и предимно от опитни катерачи. Движенията са едни и същи, няма неспецифични позиции и неспецифични натоварвания на тялото. Някои изследвания сочат дори нулев травматизъм, докато други все пак отчитат случаи на травми, но значително по-малко на брой, в сравнение с другите дисциплини.
4. Традиционно катерене / Trad climbing
Традиционното катерене се практикува на скали, в които няма предварително фиксирани осигуровки. Катерачът сам поставя осигуровките си. Характерно е, че броят на травмите е по-малък в сравнение с дисциплините Боулдър и Трудност. Това се дължи най-вече на факта, че се катери предимно в стил Onsight или Flash и по-рядко в стил Red Point. Поради тази причина катерачите по-рядко катерят на ръба на физическите си възможности и по-рядко правят движения с интензивност близка до максималната. Сериозността и обхвата на травмите, обаче са много по-големи. Това се дължи на факта, че травмите възникват предимно в следствие на инцидент, а не поради претоварване на тялото. Понякога инцидентите са фатални. Травмите се дължат предимно на големи падания причинени от лошо поставени осигуровки в скала с лошо качество и от падащи камъни. Една трета част от травмите настъпват и по време на слизане – неправилно боравене с инвентара по време на рапел. Характерно за травматизмът в този стил е, че намалява значително с увеличаване на часовете практика. Това го отличава от всички други дисциплини. Дължи се на това, че по-опитните катерачи боравят по-добре с екпировката, разчитат по-добре маршрута и имат повече опит с ронлива скала. Традиционните катерачи страдат по-често от хронични заболявания в сравнение с практикуващите други дисциплини. Причината за това, е че традиционните маршрути често са дълги и катерачите продължават да катерят след достигането на дълбока обща умора в сравнение с практикуващите другите дисциплини в катеренето.
5. Ледено и миксово катерене / Ice and mixed climbing
Травматизмът в тези дисциплини е близък до травматизма при традиционното катерене. Основна разлика е, че броят на травмите се увеличава пропорционално на броя часове практика. Причината за това е, че се практикува в рисков терен. В допълнение на травмите причинени от падащи камъни идват и травмите причинени от падащи парчета лед. Характерно за тази дисциплина е, че голям процент от травмите настъпват при дейности свързани с катеренето, а не по време на самото катерене – при подход към и връщане от маршрута. Тъй като се практикува предимно в планинска среда, травмите се дължат предимно на лавинни инциденти, каменопади и подхлъзвания по стръмен терен.
Настоящият текст няма претенции да бъде напълно всеобхватен и изчерпателен. За целта му не са правени специфични изследвания. Съставен е на базата на публикации в интернет, на личен опит и наблюдения. Основните методи за намаляване на броя и сериозността на травмите са обучение и информираност. Надявам се да помогна на всички завладени от магията на катеренето, да имат по-дълго, осъзнато и здравословно практикуване на любимото занимание!
Кирил Попбожиков
върни се обратно


